Изчерпване на авторското
право
Компютърната
програма представлява резултат от творческата дейност на своя автор и като
такава е защитена от закона за авторското право и търговската марка. В
Чешката република това е Закон № 121/2000 Сб., За авторското право. На
общностно ниво това е Директива 2009/24/ЕО от 23 април 2009 г. относно правната
закрила на компютърните програми. Авторът разрешава използването на
компютърната програма чрез лицензионно споразумение, въз основа на което
авторът предоставя на своите клиенти правото да използват конкретно копие на
софтуера.
В европейската доктрина се прилага принципът на т.нар. изчерпване на правото на автора да контролира по-нататъшното разпространение след първата продажба (вж. член 4, параграф 2 от Директива 2009/24/ЕО), който урежда условията, при които авторът вече няма право да контролира препродажбата на софтуерно копие. Това е компромис между икономическите интереси на автора на софтуера и правото на лицензополучателя да се разпорежда свободно с лиценза.
Този въпрос излезе на преден план с развитието на технологиите, което освободи разпространението на софтуер от зависимостта от физически носители. Докато по онова време физическото копие на софтуерното копие, доктрината за изчерпване на правото на автора да разпространява софтуерно копие не представляваше сериозен проблем и беше общоприета, с развитието на разпространението чрез изтегляне на инсталационни носители от уебсайтове (най-често на производителя на софтуера), споровете започнаха да се изострят. Лицензионните условия често съдържаха (и все още често съдържат) условия, изключващи възможността за по-нататъшно прехвърляне на лиценза.
Прекъсване на института на изтощението
Пазарът счита, че тези договорености нарушават института на изчерпване на правото на автора, в резултат на което те са оспорени. Решение на Съда на ЕС от 3.7. 2012 г., по дело C-128/11 (UsedSoft GmbH/Oracle International Corp.), потвърждава прилагането на доктрината за изчерпване на правото на автора да контролира по-нататъшното разпространение на софтуерно копие по отношение на копия, изтеглени от интернет.
Горепосоченото решение впоследствие е последвано от друга съдебна практика на Съда на ЕС, в която се разглеждат частични въпроси, свързани с търговията с лицензи, като например възможността за създаване и продажба на резервни копия и др.
В германската
правна и съдебна практика се разглеждат и други свързани въпроси във връзка с
прехвърлянето на лицензи, които са възникнали при практическото прилагане на принципа
на изчерпване, като например възможността за прехвърляне и разпространение на
т.нар. обемни лицензи (Решение на Германския федерален съд от 12.2014 г., дело
I ZR 8/13), възможността за прехвърляне на т.нар. OEM лицензи (Решение на
Германския федерален съд от 6.7.2014 г., дело I ZR 8/13). 2000 г., дело I ZR
244/97).
В съдебната практика се стига до заключението,
че ако изпълни всички горепосочени условия, новият лицензополучател придобива правата за използване в същия обем като първоначалния лицензополучател и следователно новият лицензополучател става пълноправен притежател на лиценза.